Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
у
уб
ув
уг
уд
уе
уж
уз
уи
уй
ук
ул
ум
ун
уп
ур
ус
ут
уф
ух
уч
уш
ущ
ую
уя
улав
улавям
улавям се
улавяне
улан
улегна
улегнал
улегналост
улей
улеснение
улесня
улеснявам
улесняване
улетя
улетявам
улетяване
улика
улисам
улисам се
улисвам
улисвам се
улисване
улисия
улитам
улитане
улица
улича
уличавам
уличаване
уличен
уличник
уличница
улов
уловим
уловимо
уловица
уловка
уловя
уловя се
уломка
ултимативен
ултимативно
ултиматум
ултра-
ултравиолетов
ултрамарин
ултрамаринов
ултрасептил
улулица
улуча
улуча се
улучвам
улучвам се
улучване
улягам
улягане

улѝсвам се, -аш се, несв.; улѝсам се, -аш се, св., непрех. Изцяло съм погълнат от нещо, забравям се, унасям се в нещо. Ще да са се улисали в приказки, па е забравил да прати да ти обади. Вазов. Те и двете така бяха се заплеснали, така бяха се улисали в грижите си, че никоя не го видя и не усети стъпките му. Г. Караславов. Детето се улиса в игра. М. Марчевски.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.